Алтернативна история за Исус

Евангелие от Пилат.

Политикономически поглед към историята за Исус

Една стара история, забравена и припомняна забравяна...

Как един политик – ентусиаст е погубен от валутните спекулации.
Икономиката на древния свят е била не много по-проста от сегашната. Но за да се разберат секретите, довели до гибелта на един от многото бродещи еврейски проповедници, влязъл в легендите и даже послужил за зърно на кристализация на цяла нова религия е необходимо да се позаровим във финансовите механизми на Римската империя. Защото Христос е пострадал от заиграването с Големите пари. Влязъл в политическата игра и е бил сдъвкан и глътнат... Или му се е разминало?

Историческа политикономия в резюме

В Апенините (Рим) има залежи на сребро, които по онова време са активно разработвани. А в Близкия Изток - има златни залежи. При тези дадености курсът в Рим по онова време е за 1 грам злато – 12.6 грама сребро, а в Юдея – 1:4.7. "Световната валута" тогава са били римските пари. Но евреите са били пак привилегировани – единствено в провинция Юдея са се произвеждали официално така наречените "сикли" (шекели). Приложението им било изключително за религиозни цели. Всеки възрастен евреин е бил длъжен да се отчита в храма, със сикли. Другите пари са били "мръсни" за еврейския бог. И чейнч бюра в имало. (Тях е гонил Христос: "Вън търговците от храма".) Задължителните годишни пожертвувания са били като данъци за обикновените евреи. С тези пари се е издържал местният "религиозен парламент" – така нареченият Синедрион. В Синедриона е имало две партии – садукеи и фарисеи. Партията на фарисеите контролирала сарафските бюра и била по консервативна, а партията на садукеите по патриотично настроена – срещу римските окупатори. Патриотите - садукеи съчувствали и на тогавашните терористи – зелотите. Изказвали се против западното влияние, като по този начин отвличали вниманието от основния му проводник – фарисеите. Римляните са виновни – от тях идва разлагането на обществото, болестите, неурожая... Но в основата са стоели финансите... Прагматичните фарисеи конвертират полученото от сарафските бюра сребро в злато(курс 1:4.7), товарят го на кораби и го карат в Рим. Там го обменят за сребро (курс 1:12.6) и среброто обратно... На такава рентабилност и Югоагент може да завиди! А икономиката на Рим е била в тежко положение. Победоносни и доходоносни войни по това време няма. Аристократите харчели без мярка, а за да се осигури спокойствие тълпата искала "хляб и зрелища". За да има време за удоволствията си император Тиберий делегирал огромни пълномощия на Луций Елий Сеян – префекта на императорската гвардия. Сеян де факто управлявал империята. А защо да не стане и император? Преторианците са сила, но не са достатъчни. Рим по това време се крепи на легионите. А легионерите са с този който плаща. И тук идва еврейската връзка. Сеян се обажда на приятеля си Пилат, назначения от него наместник на Юдея.Толкова пари Пилат няма – римската система за управление не допуска един провинциален управител да разполага с големи средства. Но прокуратора знае къде има. Веднъж вече е вземал от там и едвам се е измъкнал...

Хигиената е по важна от вярата

Канализацията в Йерусалим била в плачевно състояние. На улиците воняло. Всеки момент може да се очаква епидемия. Пилат взел пари от съкровищницата на Храма. И с тези пари извършил огромна строителна дейност – обновил канализацията, водопровода и построил градски бани. Естествено към Рим веднага тръгнали жалби, доноси, оплаквания от еврейските свещеници. "Ние си плащаме изправно данъците, а Пилат допълнително взе пари от съкровищницата на Храма. Крадец! Рекетьор." По този повод, отбелязано е в историята, специално е заседавал на Римския Сенат. И сенаторите оправдали Пилат. "Баните са по важни от Храма на някакви мръсни евреи, още повече ни дават заеми с безбожни лихви." А колко от средствата са употребени за строежите и колко са останали по джобовете на Пилат и компания – това друга история.... Но сега, когато спешно пак има нужда от средства, Пилат не смее да повтори номера. В Рим веднага ще научат, че прокуратора е взел средства от Храма и нещата ще лъснат.

Основния лозунг на Исус: "Кесаревото кесарю"

Пилат не е живеел в Йерусалим. Обикновено се появявал там по Пасха – носел дарове за Храма от римския император. И точно по това време се случва върховно безобразие – някакъв младеж, заедно с тълпа сподвижници и зяпачи, събаря сарафските маси пред Храма. Естествено информацията пристига на мига. Пилат естествено не обича местните. Защо той сега се прави на ни чул, ни видял? За такива дела се полага смъртно наказание, а да отсъжда и да изпълнява смъртни наказания е само в прерогативите на римската власт. Мълчи Пилат, защото странния проповедник има интересен лозунг: "Кесаревото кесарю". Казано с разчет да стигне до ушите на прокуратора. Мълчанието на Пилат си има и оправдание – "това са ваши работи господа левити". А и свещениците и местните управници не смеят да му искат смъртно наказание – даже не са го хванали. Каква ли ще е причината? Ами – обикновен страх! Че при искане на смъртно наказание Пилат може да поиска среща с подсъдимия, а точно това иска и Исус.Пилат, прокуратора на Юдея си разбира от работата. Харизматичният проповедник е добре дошъл за него. И не е привърженик на патриотарските терористични актове на зелотите. Исус, той и Йешуа, и Хрисос, и Назарянин, професионален проповедник, син на престарелия Йосиф, но се говори че истинския му баща е римския войник Пандира. Значи – не е мръсен евреин, а наполовина римлянин. Възможно е това да е допълнителен психологическия подтекст за благоприятно отношение на прокуратора. А Исус рискува смъртно наказание за да се срещне с римския наместник? Той вижда нарастващото раздразнение на Рим от спекулациите със златото, натрупващото се напрежение от терористичните акции на зелотите. Вижда, че левитите се грижат само за увеличаване на собствените си капитали и изобщо не се интересуват как живеят обикновените хора. В крайна сметка това ще доведе до явен конфликт и тогава е ясно кой ще е потърпевш (около 70 г. н.е. Йерусалим е разрушен от Тит и това е началото на разселването на евреите по света). Парадоксално, но факт – с оправянето на водопровода и канализацията, с построяването на обществени бани и поддържането на реда омразните римляни правят много повече за народа.Христос иска капиталите да се влагат в реална икономика – работилници, рудници, лозя – така да се осигури работа и ще доведе до по добър живот и за обикновените хора. И е събрал и значителна група привърженици. Даже и сред прогресивното крило на фарисеите - Йосиф Арамейски и Никодим. Последните го поддържат при спора на площада, и след разпятието отиват да вземат тялото му, и им го дават без грам съмнение, но това е по нататък в историята. Мечтата на Исус е да влезе в местния парламент и да повлияе на разпределението на финансите. Да прекрати спекулациите и да насочи паричния поток към реални сектори на икономиката. С такива идеи обаче никой доброволно няма да го допусне. Още повече, че там заседават само потомствени левити. Влизането на Христос в Синедриона може да стане само под натиск. натиск от високо место – Тиберий. Защо ли Исус просто не е отишъл да изложи пред Пилат идеите си. Просто да си уговори среща? А ако се окаже, че прокуратора тихо си прибира дял от ежегодния данък? Тогава да отиде тихо и кротко при него и тихо и кротко ще изчезне... Значи трябва с гръм и трясък.

"Който меч вади от меч... "
Първосвещеника Кайафа – нещо като председател на религиозния парламент тогава, разбира се е бил наясно с "амбициозния младеж" – Исус Христос. Бързо е схванал, какъв е адресът на фразата "Кесаревото кесарю". Риск е да се да го обвинят и да поискат смъртно наказание, защото прекрасно знаят, че Пилат е хвърлил око на храмовата съкровищница и само търси повод.Остава другото – тихо да го свалят от сцената. Но... се оказало не толкова лесно. Исус се оказва роден конспиратор. Второ - ходи навсякъде с охрана. При това се оказва, някои от апостолите са въоръжени. Петър ходи с меч! Като се изтълкува този факт излизат интересни подробности. Да се носи оръжие е привилегия на римските граждани. Скритото носене на оръжие се наказва със смърт. Как е станал роденият в Юдея Петър – римски гражданин? Просто за измисляне – сложна да го направиш. 19-та година сина на Тиберий Германик завоюва Армения и Кападокия. Естествено към спомагателните войски се набират наемници. А на Наемниците за особени заслуги се дават награди - Крепостен венец или Граждански венец. Носителят на такава награда автоматично става римски гражданин. Значи Петър е бил войник и то много добър войник! А може би Петър все пак има къс меч и го носи скрито... По време на Пасха, в обкръжението на скандалния Исус? Веднага ще се получи донос и - на кръста. Значи Петър е бил с дълъг меч и герой от войната. А стражата на Синедриона е с тояги. И тази стража не смее да се закача с римските граждани. Докато е с Петър, Исус е недосегаем.

А Исус сам се предава

В празничната нощ, при конспиративно организираната вечеря (за местото никой предварително не знае) Юда си тръгва по раничко. А Исус противно на навиците си до този момент – остава да нощува на усамотено место в ограничен кръг сподвижници. Може да се предположи какво е казал Юда на Кайяфа. Това което му е поръчано от Исус разбира се. Апостолите са се напили и изтрезняват в Гетсиманската градина. Съпротивление не могат да окажат. И местото е глухо... И естествено е взел пари за предателството, инак няма да хване дикиш. А Христос е организирал засадата. И плана му сработил. Нощ. Предградията на Йерусалим. Гетсиманската градина. Исус е крайно изнервен. На карта е поставен живот, неговият. Появява се Юда с отряд биячи от храма. Целува го. И не е вярно че това е предателската целувка на Юда. Не! Това е братска целувка. Целувка на двама души с общо дело. "Дръж се! Аз направих своята част. Сега е твоят ред!"Тук идва ред на Петър. Ако храмовата стража има за цел просто да арестува Исус, сбиването няма место. Но задачата поставена на стражите тази нощ е не да го арестуват, а да го премахнат. Именно и затова се получава бързата схватка при която един от нападателите остава без ухо. Бандата биячи не може да се опре на истинския воин. Историята е донесла до нас даже името му Малх. Исус спира заколението. Целта му е постигната – групов бой с нанасяне на телесни повреди, организиран от биячите на храма. Повече от достатъчен повод за среща с римския прокуратор. Опасната част от театъра е изпълнена. Но дали е така? Исус не е отчел един момент – не е можел да знае, че в Рим се гласи преврат, заговорът на Сеян срещу Тиберий. И че Понтий Пилат е едно от главните действащи лица. За изпълнението на заговора спешно трябват пари. Той няма време за реализацията на изискващи време планове. Проримската ориентация на Исус даже му е симпатична. Усеща се и сега след толкова векове и многобройни редакции на Евангелията. Той безусловно е разбрал и политическия план и икономическата му обосновка. И естествено му харесва идеята да използвайки Исус като подставено лице да откупи част от сарафските маси.

Какво се е случило тогава?

Според евангелията Пилат пратил Исус при Ирод. А Йосиф Флавий е записал в "Юдейската война", че след срещата Прокуратора просто го е пуснал. Пуснал го е и е изнудил Кайафа. Спешно са му трябвали средства. 30 таланта е била годишната заплата на легиона. 30 таланта – 780 килограма чисто злато. Не е необходимо да се раздават разбира се – само да ги покажеш на легионерите и те ща са готови да тръгнат където покажеш. Даже и срещу Рим. Пуснал го е и срещу златото пак го е арестувал. И го е осъдил. Но е изпитвал огромни угризения на съвестта. Симпатичен му е бил човека от Назарет, а и делови съображения - възможността да се включи в сарафския бизнес. А и парите вече са взети. По случай празника обаче има една възможност. Обичая повелява да се помилва един осъден. И Кайафа няма да има как да възрази. Обичай! Ваш обичай господин първосвещеник! Осъдените са били четирима. Исус за богохулство, двама зелоти (явни врагове на режима) и Варава – обикновен углавен престъпник. Пилат се обръща към тълпата, рекламирайки Исус – "Вашият цар ли да разпъна?" Но дали евреите не искат да простят поругаването над храма, или Кайафа е осигурил достатъчно клакьори – освободен е Варава. Узнал, че планът им е провален Юда се обесва. И все пак Пилат не се отказва. Мъртъв Христос на него не му трябва. Не му е и за първи път да играе в такива игри. За допълнително опъване нервите на Кайафа на кръста е сложен надпис – "Цар Юдейски". Към местото на изпълнение на присъдата зелотите сами си носят кръстовете, но римските войници имат за Исус други инструкции – неговият кръст го носи друг. Още повече, когато е прикован и моли за вода – римският войник му дава. В евангелията е описано различно – обикновено до нас е дошло като гъба с оцет. Кой обаче специално ще носи оцет? На практика това е била гъба напоена с обичайната напитка за римските войници по време на пост – подсолена вода за възстановяване загубите на организма и добавен малко оцет за антисептик. Има някаква идея Пилат.

На другият ден е СЪБОТА

А в събота нищо не се прави. Да оставят престъпниците на кръстовете също не бива. Значи до полунощ трябва да са погребани. А идеята за разпъването на кръста е друга. Смъртта на кръста е дълъг процес, назидателен. Разпънатия трябва да умре в мъки от жажда. На православният кръст се е запазила и поставката за краката, а в някои по стари изображения допълнителна опора (десетокрилен кръст). Разбира се има способи за ускоряване на смъртта. Дори пробиването на ръцете с гвоздеи е било един вид милосърдие. Или "чупенето на краката". Идеята е да се прекъснат артериите на краката - кръвта висящ човек изтича бързо. При зелотите това е направено, на Христос – не. Мотивировка – той вече бил умрял. И го проверили – римския войник го пробол с копие, текнала кръв и обявил че е мъртъв. Интересно – кой по добре от професионален войник ще знае, че от труп кръв не тече. И... разбойниците са мъртви. По стара традиция телата се хвърлят в дола Еном, но тялото на Исус прави изключение. Предават го на ... двама от сподвижниците - Никодим и Йосиф Ариматейски. И то членове на Синедриона. После го увиват със "100 части смирна и алое" (алоето и сега се използва като антисептик) и го поставят в гробница. Кайафа разбира че нагло са го измамили, отива при Пилат, но вече е късно. СЪБОТА Правоверните си стоят в къщи и нищо не правят. Нарушаването на съботната почивка е едно от обвиненията срещу Христос. Единственото което успява да издейства – римска стража пред гроба. Стража има, но тялото изчезва. И на въп-росът "къде" легионерите отговарят със вдигане на рамене. Отлъчване от поста или заспиване са последното нарушение в живота на легионера. Обаче Пилат е учудващо милостив във случая. Нормално - малко са места където агентите на Синедриона нямат власт – това са неговите резиденции и двореца на Ирод. Идеално место за възстанавяване и за още нещо... Там Исус прекарва около година. Даже се ползва с известна свобода на придвижване. Има свидетелства, че се е срещал с учениците си в "неузнаваем вид". За да удостовери самоличността си му се е наложило да показва ра-ните получени на кръста – " дай си ръката и тури и в ребрата ми ". Проблемът е в това, че Пилат има други грижи и не е в негов интерес да бърза. Сеян не се обажда. Обстановката не е ясна. Тиберий назначава наследника си Калигула на ключова позиция – Върховен Понтифик. И докато си изяснява новото разпределение на силите и отношенията си с него Сеян губи време. А отлагането е съдбоносно за конспирацията. Заговорът е разкрит. Заго-ворниците изловени. Само хитрият Пилат се отървава с дребно наказание. Той е далече и няма свидетелства срещу него. А в Юдея се празнуват и други празници. И всеки път Каиафа тръпне. Ами ако се появи възкръсналият жив бог? Но за Пилат харизматичният проповедник е трудно управляем. Друго нещо е Петър. С него Пилат бързо намира общ език с него и организира сарафско дело със свои хора. Планът на Исус се претворява в живота. Петър е успял да вземе 7 места и е събрал и първоначален капитал за тях. И... до там. Целта на Исус – социално-икономическа реформа, промяна на отношенията между Рим и Юдея остава мираж. Естествено Исус спори с Петър за старите идеали, за дружбата... Но Исус е изцяло зависим от Пилат и се крие е резиденцията му, а Петър е свободен, Петър е римски гражданин, Петър е вече и финансово силен. Какво става с Исус после – не е много ясно.

Днес в Кашмир показват гробница, ориентиран по еврейска традиция "изток - запад", а не "север - юг" по изискванията на исляма. Доказателство за присъствието на Исус там е и древният каменен паметник край Сринагар, ", върху който има четири надписа. Два от тях са заличени след завоюването на Кашмир от сикхите през 1819, но текстовете им се съдържат в хрониките на живелия четири столетия преди това местен историк Мулла Надир. В единия се казва: "Тук започна своите проповеди Юз Асаф в 54-тата година от управлението на раджата Гопадата", другият е още по-кратък: "Той е Иса, пророкът на чедата на Израел".Според шефа на държавния архив в Кашмир професор Хаснаин, имайки предвид кога е управлявал Гопадата, надписът е бил поставен през 97 г. н.е.

Бележки

Това е преработена (съкратена и допълнена по мой вкус) версия на рецензия на руски за книгата на Ерик-Еманюел Шмит - Евангелие според Пилат.

Преди време ми попадна из руския нет. Харесах я и добавих историята за Кашмир.

---------------------------------------------------------------------------------------

Дева Мария разглежда бележника на Исус:

- Математика - 2! Да разделиш 5 хляба не можеш! Химия - 2! Въпреки забраната за алкохол в училището, си превърнал водата във вино! Физкултура - 2! Вместо да плуваш, като всички ученици, си ходил по водата.

След малко добавила:

- Е, сине, с такива оценки можеш да сложиш кръст на твоята великденска ваканция!