ПИРАМИДИТЕ, КИВОТЪТ И ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО

ЗАГАДКАТА НА ГОЛЯМАТА ПИРАМИДА

Пирамидите, които някога са построени се намират в Египет, обикновено се приемат за погребалното място на владетелите по онова време в Египет - фараоните. Те са квадратни в основата си, с триъгълни стени. Трите пирамиди на Гиза са най-големите и най-хубавите по рода си. Великата пирамида на наричана пирамидата на Кхуфу или Хеопс в Гиза, се смята че е построена около 2650 преди новата ера е най-голямата и е едно от седемте чудеса на света. Тя представлява солидна маса от варовикови каменни блокчета и покрива 5,3 хектара. Когато е била построена е била висока 147 метра и казват е строена 20 години.
В Голямата пирамида, не са открити никакви следи от погребения. Липсва мумия, както и така характерните за погребалните фараонски камери надписи, украси или рисунки. Вътрешното й разположение е много сложно, със заплетена система от проходи, спускащи и издигащи се все под наклон от 26 градуса и три главни камери. Едната от тях е разположена под земната повърхност. Другите две са наречени Камерата на царицата и Камерата на фараона. Последната е намерена съвсем празна - без мумия, съкровища, надписи или рисунки. В центъра й е разположен голям каменен саркофаг - също празен.
Разглеждайки камерата в която е поставен саркофага много автори отбелязват необичайната акустика на помещението. Сложната конструкция на помещението, безмислените от конструктивна гледна решения карат много специалисти да се замислят. Дейвид Чайлдрес, в книгата Технология на боговете обяснява нещата така:
Още 1581 година французинът Жан Палмер съобщава, че гранитният саркофаг при удар звучи „подобно на камбана”. И той не е първи...
За последните години акустиката на камерата е изследвана от много ентусиасти – музиканти, инженери и други. При експериментите се установило, че времето на затихване на сигнала е необичайно голямо. А особено силна разонация се получава при сигнали с ниски честоти.
Когато американският инженер Том Данли пробвал със система усилватели честота на звука 30 херца, резонансът бил толкова силен, че няколко души от групата панически напуснали помешението.
Английския инженер акустик Джон Райд забелязал, че съотношението на страните на камерата е 2:1, а това е идеално за създаване на мощни нискочестотни резонанси.
Още един уникален елемент – подобната на кула архитектурна структура, намираща се под покрива на камерата. Тази система се състои от четири плоски гранитни плочи, формирани от 34 хоризонтални греди, а над тях двускатен варовиков покрив състоящ се от 24 отделни греди. Общото тегло на гранита – 1200 тона и това като допълнение на 300-тонния видим покрив от 9 греди. Защо строителите са изполвали толкова много гранит?
Както традиционно се предполага от египтолозите, тези „дублиращи” покриви са построени за „облекчаване” на покрива. Смешно за всеки нормален строител. Та гранитните блокове са оставени „плаващи” Те нищо не носят, може да се каже, че са поставени в специални „легла”. При внимателен оглед на гранитните греди се забелязва още една особеност – трите им страни са с гледка повърхност, а горната е по груба, като че някой луд каменоделец си е учил да дяла. Акустиката посказва обаче че това има смисъл! Така всяка греда е настройвана да резонира на определена честота. Както китарист си настройва китарата древните каменоделци са настроили инструмента.
Подът на камерата също се подчинява на основният замисъл. Вместо да се направи на обикновена плоска основа, той се базира на един възлов блок и е подобна като структура на яйца в картонена опаковка, поставени така че съставните 21 плочи да могат самостоятелно да вибрират.
Цялата структура е подчинена на законите на акустиката и писателят Кристофър Дан е предположил, че тя е функционирала като музикален инструмент – акустичен рог, използващ колебанията на земята.Тези нискочестотни вибрации преминавали през основата на пирамидата и резонирали с гранитната конструкция на камерата.
Голямата пирамида, наричана обикновено Хеопсова се оказва георезонансен усилвател. Остава да помислим за какво и как се е оползотворявала натрупваната енергия. И като се обърнем към старите писания получаваме удивителен отговор.

КИВОТЪТ - БИБЛЕЙСКИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ АПАРАТ

Една от най- старите конструкции , за която може да се предполага , че има качества на електрическо устройство , е Свещенния кивот / ковчега на завета /. Без да се поддаваме на твърде смелата риторика на Ерих фон Деникен , следва да отбележим няколко основни факта , документирани в библейския текст : абсолютното табу , наложено за непосветените , последвалата от нарушението му внезапна смърт , връзката на кивота с атмосферните явления при странстването в пустинята . Съгласно описанието във Втора книга на Моисей , глава 25 /10-22/, кивотът представлява сандък с дължина две и половина лакътя , и ширина и височина един и половина лакътя , или 1,25 х 0,75 х 0,75 , тъй като 1 лакът е равен на 45-49 см , т. е. около 0,5 м. Изработен е от акациево дърво / отличен изолатор в пустинни условия /: отвътре и отвън е обкован със злато и украсен с два херувима . Носи се с помощта на дървени прътове , които се поставят в халки , нарочно монтирани върху капака . Точната инструкция на Йехова за постройка на кивота се приближава до терминологията на съвременна научна статия в раздела , описващ експериментална апаратура . Електростатичните свойства / кондензатор с внушителен капацитет и пр. / са предмет на многобройни проучвания , но с това едва ли се изчерпват загадките около кивота .Библейският текст свидетелства за внезапна смърт , настъпила при допир с кивота . От Втора книга Царства , гл. 6 /6-8 / научаваме , че при транспортирането на кивота , разпоредено от цар Давид , един от водачите на колесницата , на име Оза , подпира кивота , за да го предпази от падане . В същия миг Оза пада поразен и умира на място .Обяснението,че Йехова се е разгневил на дързоста на Оза , конрастира с очевидно богоугодната постъпка на водача , опитващ да спаси свещената реликва . Описаното произшествие напомня повече на силен токов удар . Аналогично е и възприетото име на мястото Перец- Асса , или Озов удар. Допирайки вероятно металната обшивка , стъпилия на земята водач е затворил веригата , по която е преминал големия електрически заряд на кивота-кондензатор .По време на дългогодишното странстване , в пустинята над дома на Бога / скинията / се виждал облак , а нощем – небесен огън , който се премествал с движението на свещените реликви . Изглежда ,между кивота и облака е имало някаква връзка , може би също от електрическо естество .И интересното съответствие се отбелязва от доста автори. Големината на така описания кивот достатъчно точно съответства на размерите на саркофага от хеопсовата пирамида.

Електричество в древен Египет - това обяснява и рисунките електрически лампи и изолатори за високо напрежение в храма на Хатор в Дендера, и изрисуваните подземни коридори и зали без следи от пушек по таваните, и като цяло учудващата наука и култура на древен Египет.

Електричеството без което не можем

Почти всички са чували за Египетските пирамиди, не малко хора знаят за висящите градини на Семирамида, за Родоския колос, за мавзолеят в Халикарнас... Има и други чудеса - странни артефакти останали от древността. За много от тях има спорни обяснения, а някои са останали и необяснени.
За един специалист по строителство построяването на Голямата пирамида си остава загадка. Наивните обяснения за насипи, по които са се изкачвали блоковете от които е построена пирамидата при един малко по задълбочен анализ показват, че времето, необходимо за направата на пирамидата и поддържането на насипите, е доста по-дълго от посоченото в литературата, а необходимият брой работници няма как да бъде изхранен с ресурса на древен Египет. По подобен начин стои и другата теория – за кросаи и бромиди. Изграждането на „люлка” около каменния блок изглежда просто, но като се сметне теглото на блока, се оказва, че материалът за изграждането и трябва да е стомана – дървото няма необходимата якост.
Официалната наука упорито поддържа тезата за медните инструменти с които са дялани гранитните блокове. Позиция, смешна за всеки запознат с качествата на метала – мек и пластичен. Как и за колко време с медните инструменти се изработват прецизните барелефи и статуи?
Възприемаме учудващите познания на древните по астрономия, по математика, но упорито се твърди, че това е всичко.
Много от достигналите до нас информации лесно се оспорват заради отдалечеността във вековете, но има и такива, които просто ни се набиват в очите.




Електрическо осветление на пирамидите

Релефи от храма на Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките показват възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледаме внимателно фигурите на този релеф, може да се види, че точно както днес, по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4 300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.
Приликата на фигурите от тези релефи от храма на Хатхор в Дендера със съвременните осветителни крушки изумява.
Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление. Удивителната му прилика с изолатор за високо напрежение поразява.
Друго доказателство за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са се използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябва да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала са неприложими. Според официалната позиция в онова време са правили огледалата от сребро. А сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина попаднала върху него. По заплетените коридори след третото огледало вече ще е достатъчно тъмно за да се спъваме, какво остава да се рисува и да се изработват прецизни барелефи върху монолитната скала.

Багдадските батерии




Интересна находка са намерили през 1938 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад. Работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровият съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 12,5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните... Дъното на цилиндъра е запушено с нагънат навътре меден диск и е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта имало следи от действието на киселина.
Германският археолог Вилхелм Кьонинг изследва обекта и стига до изненадващото заключение, че глиненият съд не е нищо друго, освен древна електрическа батерия. Древната батерия Багдатския музей, както и други, открити в Ирак, са датирани от окупацията на Партите между 248 и 226 година пр. н .е. Д-р Кьонинг намира медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от Шумерски градове в Южен Ирак като повечето са датирани от 2500 година преди н. е. При почукване, от повърхността на вазите се отделя синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации.
Тези експерименти доказват, че батериите са били използвани поне две хиляди години преди новото им откриване през 1799 година ( от Алесандро Волта ).
Въпросът за какво са били използвани, все още не е решен. Едно от предположенията е, че батериите са били използвани в медицината. Древните гърци пишат за болкоуспокояващия ефект на електрическата змиорка, когато бъде допряна до ходилата. Китайците развиват акупунктурата по това време, като често я прилагат в комбинация с електрически заряди. Това би обяснило присъствието на иглообразните предмети, намерени заедно с някои от батериите. Против тази теза е фактът, че максималния заряд, получен от копия на батериите, е 2 волта. Той би бил неефективен при истинска болка, освен това в древността са познавали и различни вещества с подобно действие като канабис, опиум и вино.
Според други учени батериите може да са използвани за обработка на метали.
По времето, от което са датирани батериите, са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици като станиол, с които после се покрива механично повърхността. Другия вариант е да се смеси златото с живак, а след това смеската да се нанесе върху предмета.
Тези техники са ефективни, но са твърде сложни, трудоемки и с по ниско качество, сравнени с прибавянето на малък но плътен слой от метала чрез електролиза.
Трето мнение за употребата на батериите е, че са били използвани в храмовете като номер, за да привличат богомолци, а оттам и пари.
Багдадските батерии добавят още една сериозна въпросителна в представите ни за знанията и технологиите в древността.

Алтернативна история за Исус

Евангелие от Пилат.

Политикономически поглед към историята за Исус

Една стара история, забравена и припомняна забравяна...

Как един политик – ентусиаст е погубен от валутните спекулации.
Икономиката на древния свят е била не много по-проста от сегашната. Но за да се разберат секретите, довели до гибелта на един от многото бродещи еврейски проповедници, влязъл в легендите и даже послужил за зърно на кристализация на цяла нова религия е необходимо да се позаровим във финансовите механизми на Римската империя. Защото Христос е пострадал от заиграването с Големите пари. Влязъл в политическата игра и е бил сдъвкан и глътнат... Или му се е разминало?

Историческа политикономия в резюме

В Апенините (Рим) има залежи на сребро, които по онова време са активно разработвани. А в Близкия Изток - има златни залежи. При тези дадености курсът в Рим по онова време е за 1 грам злато – 12.6 грама сребро, а в Юдея – 1:4.7. "Световната валута" тогава са били римските пари. Но евреите са били пак привилегировани – единствено в провинция Юдея са се произвеждали официално така наречените "сикли" (шекели). Приложението им било изключително за религиозни цели. Всеки възрастен евреин е бил длъжен да се отчита в храма, със сикли. Другите пари са били "мръсни" за еврейския бог. И чейнч бюра в имало. (Тях е гонил Христос: "Вън търговците от храма".) Задължителните годишни пожертвувания са били като данъци за обикновените евреи. С тези пари се е издържал местният "религиозен парламент" – така нареченият Синедрион. В Синедриона е имало две партии – садукеи и фарисеи. Партията на фарисеите контролирала сарафските бюра и била по консервативна, а партията на садукеите по патриотично настроена – срещу римските окупатори. Патриотите - садукеи съчувствали и на тогавашните терористи – зелотите. Изказвали се против западното влияние, като по този начин отвличали вниманието от основния му проводник – фарисеите. Римляните са виновни – от тях идва разлагането на обществото, болестите, неурожая... Но в основата са стоели финансите... Прагматичните фарисеи конвертират полученото от сарафските бюра сребро в злато(курс 1:4.7), товарят го на кораби и го карат в Рим. Там го обменят за сребро (курс 1:12.6) и среброто обратно... На такава рентабилност и Югоагент може да завиди! А икономиката на Рим е била в тежко положение. Победоносни и доходоносни войни по това време няма. Аристократите харчели без мярка, а за да се осигури спокойствие тълпата искала "хляб и зрелища". За да има време за удоволствията си император Тиберий делегирал огромни пълномощия на Луций Елий Сеян – префекта на императорската гвардия. Сеян де факто управлявал империята. А защо да не стане и император? Преторианците са сила, но не са достатъчни. Рим по това време се крепи на легионите. А легионерите са с този който плаща. И тук идва еврейската връзка. Сеян се обажда на приятеля си Пилат, назначения от него наместник на Юдея.Толкова пари Пилат няма – римската система за управление не допуска един провинциален управител да разполага с големи средства. Но прокуратора знае къде има. Веднъж вече е вземал от там и едвам се е измъкнал...

Хигиената е по важна от вярата

Канализацията в Йерусалим била в плачевно състояние. На улиците воняло. Всеки момент може да се очаква епидемия. Пилат взел пари от съкровищницата на Храма. И с тези пари извършил огромна строителна дейност – обновил канализацията, водопровода и построил градски бани. Естествено към Рим веднага тръгнали жалби, доноси, оплаквания от еврейските свещеници. "Ние си плащаме изправно данъците, а Пилат допълнително взе пари от съкровищницата на Храма. Крадец! Рекетьор." По този повод, отбелязано е в историята, специално е заседавал на Римския Сенат. И сенаторите оправдали Пилат. "Баните са по важни от Храма на някакви мръсни евреи, още повече ни дават заеми с безбожни лихви." А колко от средствата са употребени за строежите и колко са останали по джобовете на Пилат и компания – това друга история.... Но сега, когато спешно пак има нужда от средства, Пилат не смее да повтори номера. В Рим веднага ще научат, че прокуратора е взел средства от Храма и нещата ще лъснат.

Основния лозунг на Исус: "Кесаревото кесарю"

Пилат не е живеел в Йерусалим. Обикновено се появявал там по Пасха – носел дарове за Храма от римския император. И точно по това време се случва върховно безобразие – някакъв младеж, заедно с тълпа сподвижници и зяпачи, събаря сарафските маси пред Храма. Естествено информацията пристига на мига. Пилат естествено не обича местните. Защо той сега се прави на ни чул, ни видял? За такива дела се полага смъртно наказание, а да отсъжда и да изпълнява смъртни наказания е само в прерогативите на римската власт. Мълчи Пилат, защото странния проповедник има интересен лозунг: "Кесаревото кесарю". Казано с разчет да стигне до ушите на прокуратора. Мълчанието на Пилат си има и оправдание – "това са ваши работи господа левити". А и свещениците и местните управници не смеят да му искат смъртно наказание – даже не са го хванали. Каква ли ще е причината? Ами – обикновен страх! Че при искане на смъртно наказание Пилат може да поиска среща с подсъдимия, а точно това иска и Исус.Пилат, прокуратора на Юдея си разбира от работата. Харизматичният проповедник е добре дошъл за него. И не е привърженик на патриотарските терористични актове на зелотите. Исус, той и Йешуа, и Хрисос, и Назарянин, професионален проповедник, син на престарелия Йосиф, но се говори че истинския му баща е римския войник Пандира. Значи – не е мръсен евреин, а наполовина римлянин. Възможно е това да е допълнителен психологическия подтекст за благоприятно отношение на прокуратора. А Исус рискува смъртно наказание за да се срещне с римския наместник? Той вижда нарастващото раздразнение на Рим от спекулациите със златото, натрупващото се напрежение от терористичните акции на зелотите. Вижда, че левитите се грижат само за увеличаване на собствените си капитали и изобщо не се интересуват как живеят обикновените хора. В крайна сметка това ще доведе до явен конфликт и тогава е ясно кой ще е потърпевш (около 70 г. н.е. Йерусалим е разрушен от Тит и това е началото на разселването на евреите по света). Парадоксално, но факт – с оправянето на водопровода и канализацията, с построяването на обществени бани и поддържането на реда омразните римляни правят много повече за народа.Христос иска капиталите да се влагат в реална икономика – работилници, рудници, лозя – така да се осигури работа и ще доведе до по добър живот и за обикновените хора. И е събрал и значителна група привърженици. Даже и сред прогресивното крило на фарисеите - Йосиф Арамейски и Никодим. Последните го поддържат при спора на площада, и след разпятието отиват да вземат тялото му, и им го дават без грам съмнение, но това е по нататък в историята. Мечтата на Исус е да влезе в местния парламент и да повлияе на разпределението на финансите. Да прекрати спекулациите и да насочи паричния поток към реални сектори на икономиката. С такива идеи обаче никой доброволно няма да го допусне. Още повече, че там заседават само потомствени левити. Влизането на Христос в Синедриона може да стане само под натиск. натиск от високо место – Тиберий. Защо ли Исус просто не е отишъл да изложи пред Пилат идеите си. Просто да си уговори среща? А ако се окаже, че прокуратора тихо си прибира дял от ежегодния данък? Тогава да отиде тихо и кротко при него и тихо и кротко ще изчезне... Значи трябва с гръм и трясък.

"Който меч вади от меч... "
Първосвещеника Кайафа – нещо като председател на религиозния парламент тогава, разбира се е бил наясно с "амбициозния младеж" – Исус Христос. Бързо е схванал, какъв е адресът на фразата "Кесаревото кесарю". Риск е да се да го обвинят и да поискат смъртно наказание, защото прекрасно знаят, че Пилат е хвърлил око на храмовата съкровищница и само търси повод.Остава другото – тихо да го свалят от сцената. Но... се оказало не толкова лесно. Исус се оказва роден конспиратор. Второ - ходи навсякъде с охрана. При това се оказва, някои от апостолите са въоръжени. Петър ходи с меч! Като се изтълкува този факт излизат интересни подробности. Да се носи оръжие е привилегия на римските граждани. Скритото носене на оръжие се наказва със смърт. Как е станал роденият в Юдея Петър – римски гражданин? Просто за измисляне – сложна да го направиш. 19-та година сина на Тиберий Германик завоюва Армения и Кападокия. Естествено към спомагателните войски се набират наемници. А на Наемниците за особени заслуги се дават награди - Крепостен венец или Граждански венец. Носителят на такава награда автоматично става римски гражданин. Значи Петър е бил войник и то много добър войник! А може би Петър все пак има къс меч и го носи скрито... По време на Пасха, в обкръжението на скандалния Исус? Веднага ще се получи донос и - на кръста. Значи Петър е бил с дълъг меч и герой от войната. А стражата на Синедриона е с тояги. И тази стража не смее да се закача с римските граждани. Докато е с Петър, Исус е недосегаем.

А Исус сам се предава

В празничната нощ, при конспиративно организираната вечеря (за местото никой предварително не знае) Юда си тръгва по раничко. А Исус противно на навиците си до този момент – остава да нощува на усамотено место в ограничен кръг сподвижници. Може да се предположи какво е казал Юда на Кайяфа. Това което му е поръчано от Исус разбира се. Апостолите са се напили и изтрезняват в Гетсиманската градина. Съпротивление не могат да окажат. И местото е глухо... И естествено е взел пари за предателството, инак няма да хване дикиш. А Христос е организирал засадата. И плана му сработил. Нощ. Предградията на Йерусалим. Гетсиманската градина. Исус е крайно изнервен. На карта е поставен живот, неговият. Появява се Юда с отряд биячи от храма. Целува го. И не е вярно че това е предателската целувка на Юда. Не! Това е братска целувка. Целувка на двама души с общо дело. "Дръж се! Аз направих своята част. Сега е твоят ред!"Тук идва ред на Петър. Ако храмовата стража има за цел просто да арестува Исус, сбиването няма место. Но задачата поставена на стражите тази нощ е не да го арестуват, а да го премахнат. Именно и затова се получава бързата схватка при която един от нападателите остава без ухо. Бандата биячи не може да се опре на истинския воин. Историята е донесла до нас даже името му Малх. Исус спира заколението. Целта му е постигната – групов бой с нанасяне на телесни повреди, организиран от биячите на храма. Повече от достатъчен повод за среща с римския прокуратор. Опасната част от театъра е изпълнена. Но дали е така? Исус не е отчел един момент – не е можел да знае, че в Рим се гласи преврат, заговорът на Сеян срещу Тиберий. И че Понтий Пилат е едно от главните действащи лица. За изпълнението на заговора спешно трябват пари. Той няма време за реализацията на изискващи време планове. Проримската ориентация на Исус даже му е симпатична. Усеща се и сега след толкова векове и многобройни редакции на Евангелията. Той безусловно е разбрал и политическия план и икономическата му обосновка. И естествено му харесва идеята да използвайки Исус като подставено лице да откупи част от сарафските маси.

Какво се е случило тогава?

Според евангелията Пилат пратил Исус при Ирод. А Йосиф Флавий е записал в "Юдейската война", че след срещата Прокуратора просто го е пуснал. Пуснал го е и е изнудил Кайафа. Спешно са му трябвали средства. 30 таланта е била годишната заплата на легиона. 30 таланта – 780 килограма чисто злато. Не е необходимо да се раздават разбира се – само да ги покажеш на легионерите и те ща са готови да тръгнат където покажеш. Даже и срещу Рим. Пуснал го е и срещу златото пак го е арестувал. И го е осъдил. Но е изпитвал огромни угризения на съвестта. Симпатичен му е бил човека от Назарет, а и делови съображения - възможността да се включи в сарафския бизнес. А и парите вече са взети. По случай празника обаче има една възможност. Обичая повелява да се помилва един осъден. И Кайафа няма да има как да възрази. Обичай! Ваш обичай господин първосвещеник! Осъдените са били четирима. Исус за богохулство, двама зелоти (явни врагове на режима) и Варава – обикновен углавен престъпник. Пилат се обръща към тълпата, рекламирайки Исус – "Вашият цар ли да разпъна?" Но дали евреите не искат да простят поругаването над храма, или Кайафа е осигурил достатъчно клакьори – освободен е Варава. Узнал, че планът им е провален Юда се обесва. И все пак Пилат не се отказва. Мъртъв Христос на него не му трябва. Не му е и за първи път да играе в такива игри. За допълнително опъване нервите на Кайафа на кръста е сложен надпис – "Цар Юдейски". Към местото на изпълнение на присъдата зелотите сами си носят кръстовете, но римските войници имат за Исус други инструкции – неговият кръст го носи друг. Още повече, когато е прикован и моли за вода – римският войник му дава. В евангелията е описано различно – обикновено до нас е дошло като гъба с оцет. Кой обаче специално ще носи оцет? На практика това е била гъба напоена с обичайната напитка за римските войници по време на пост – подсолена вода за възстановяване загубите на организма и добавен малко оцет за антисептик. Има някаква идея Пилат.

На другият ден е СЪБОТА

А в събота нищо не се прави. Да оставят престъпниците на кръстовете също не бива. Значи до полунощ трябва да са погребани. А идеята за разпъването на кръста е друга. Смъртта на кръста е дълъг процес, назидателен. Разпънатия трябва да умре в мъки от жажда. На православният кръст се е запазила и поставката за краката, а в някои по стари изображения допълнителна опора (десетокрилен кръст). Разбира се има способи за ускоряване на смъртта. Дори пробиването на ръцете с гвоздеи е било един вид милосърдие. Или "чупенето на краката". Идеята е да се прекъснат артериите на краката - кръвта висящ човек изтича бързо. При зелотите това е направено, на Христос – не. Мотивировка – той вече бил умрял. И го проверили – римския войник го пробол с копие, текнала кръв и обявил че е мъртъв. Интересно – кой по добре от професионален войник ще знае, че от труп кръв не тече. И... разбойниците са мъртви. По стара традиция телата се хвърлят в дола Еном, но тялото на Исус прави изключение. Предават го на ... двама от сподвижниците - Никодим и Йосиф Ариматейски. И то членове на Синедриона. После го увиват със "100 части смирна и алое" (алоето и сега се използва като антисептик) и го поставят в гробница. Кайафа разбира че нагло са го измамили, отива при Пилат, но вече е късно. СЪБОТА Правоверните си стоят в къщи и нищо не правят. Нарушаването на съботната почивка е едно от обвиненията срещу Христос. Единственото което успява да издейства – римска стража пред гроба. Стража има, но тялото изчезва. И на въп-росът "къде" легионерите отговарят със вдигане на рамене. Отлъчване от поста или заспиване са последното нарушение в живота на легионера. Обаче Пилат е учудващо милостив във случая. Нормално - малко са места където агентите на Синедриона нямат власт – това са неговите резиденции и двореца на Ирод. Идеално место за възстанавяване и за още нещо... Там Исус прекарва около година. Даже се ползва с известна свобода на придвижване. Има свидетелства, че се е срещал с учениците си в "неузнаваем вид". За да удостовери самоличността си му се е наложило да показва ра-ните получени на кръста – " дай си ръката и тури и в ребрата ми ". Проблемът е в това, че Пилат има други грижи и не е в негов интерес да бърза. Сеян не се обажда. Обстановката не е ясна. Тиберий назначава наследника си Калигула на ключова позиция – Върховен Понтифик. И докато си изяснява новото разпределение на силите и отношенията си с него Сеян губи време. А отлагането е съдбоносно за конспирацията. Заговорът е разкрит. Заго-ворниците изловени. Само хитрият Пилат се отървава с дребно наказание. Той е далече и няма свидетелства срещу него. А в Юдея се празнуват и други празници. И всеки път Каиафа тръпне. Ами ако се появи възкръсналият жив бог? Но за Пилат харизматичният проповедник е трудно управляем. Друго нещо е Петър. С него Пилат бързо намира общ език с него и организира сарафско дело със свои хора. Планът на Исус се претворява в живота. Петър е успял да вземе 7 места и е събрал и първоначален капитал за тях. И... до там. Целта на Исус – социално-икономическа реформа, промяна на отношенията между Рим и Юдея остава мираж. Естествено Исус спори с Петър за старите идеали, за дружбата... Но Исус е изцяло зависим от Пилат и се крие е резиденцията му, а Петър е свободен, Петър е римски гражданин, Петър е вече и финансово силен. Какво става с Исус после – не е много ясно.

Днес в Кашмир показват гробница, ориентиран по еврейска традиция "изток - запад", а не "север - юг" по изискванията на исляма. Доказателство за присъствието на Исус там е и древният каменен паметник край Сринагар, ", върху който има четири надписа. Два от тях са заличени след завоюването на Кашмир от сикхите през 1819, но текстовете им се съдържат в хрониките на живелия четири столетия преди това местен историк Мулла Надир. В единия се казва: "Тук започна своите проповеди Юз Асаф в 54-тата година от управлението на раджата Гопадата", другият е още по-кратък: "Той е Иса, пророкът на чедата на Израел".Според шефа на държавния архив в Кашмир професор Хаснаин, имайки предвид кога е управлявал Гопадата, надписът е бил поставен през 97 г. н.е.

Бележки

Това е преработена (съкратена и допълнена по мой вкус) версия на рецензия на руски за книгата на Ерик-Еманюел Шмит - Евангелие според Пилат.

Преди време ми попадна из руския нет. Харесах я и добавих историята за Кашмир.

---------------------------------------------------------------------------------------

Дева Мария разглежда бележника на Исус:

- Математика - 2! Да разделиш 5 хляба не можеш! Химия - 2! Въпреки забраната за алкохол в училището, си превърнал водата във вино! Физкултура - 2! Вместо да плуваш, като всички ученици, си ходил по водата.

След малко добавила:

- Е, сине, с такива оценки можеш да сложиш кръст на твоята великденска ваканция!