За един специалист по строителство построяването на Голямата пирамида си остава загадка. Наивните обяснения за насипи, по които са се изкачвали блоковете от които е построена пирамидата при един малко по задълбочен анализ показват, че времето, необходимо за направата на пирамидата и поддържането на насипите, е доста по-дълго от посоченото в литературата, а необходимият брой работници няма как да бъде изхранен с ресурса на древен Египет. По подобен начин стои и другата теория – за кросаи и бромиди. Изграждането на „люлка” около каменния блок изглежда просто, но като се сметне теглото на блока, се оказва, че материалът за изграждането и трябва да е стомана – дървото няма необходимата якост.
Официалната наука упорито поддържа тезата за медните инструменти с които са дялани гранитните блокове. Позиция, смешна за всеки запознат с качествата на метала – мек и пластичен. Как и за колко време с медните инструменти се изработват прецизните барелефи и статуи?
Възприемаме учудващите познания на древните по астрономия, по математика, но упорито се твърди, че това е всичко.
Много от достигналите до нас информации лесно се оспорват заради отдалечеността във вековете, но има и такива, които просто ни се набиват в очите.
Електрическо осветление на пирамидите
Релефи от храма на Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките показват възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледаме внимателно фигурите на този релеф, може да се види, че точно както днес, по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4 300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.
Приликата на фигурите от тези релефи от храма на Хатхор в Дендера със съвременните осветителни крушки изумява.
Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление. Удивителната му прилика с изолатор за високо напрежение поразява.
Друго доказателство за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са се използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябва да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала са неприложими. Според официалната позиция в онова време са правили огледалата от сребро. А сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина попаднала върху него. По заплетените коридори след третото огледало вече ще е достатъчно тъмно за да се спъваме, какво остава да се рисува и да се изработват прецизни барелефи върху монолитната скала.Багдадските батерии
Интересна находка са намерили през 1938 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад. Работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровият съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 12,5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните... Дъното на цилиндъра е запушено с нагънат навътре меден диск и е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта имало следи от действието на киселина.
Германският археолог Вилхелм Кьонинг изследва обекта и стига до изненадващото заключение, че глиненият съд не е нищо друго, освен древна електрическа батерия. Древната батерия Багдатския музей, както и други, открити в Ирак, са датирани от окупацията на Партите между 248 и 226 година пр. н .е. Д-р Кьонинг намира медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от Шумерски градове в Южен Ирак като повечето са датирани от 2500 година преди н. е. При почукване, от повърхността на вазите се отделя синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации.
Тези експерименти доказват, че батериите са били използвани поне две хиляди години преди новото им откриване през 1799 година ( от Алесандро Волта ).
Въпросът за какво са били използвани, все още не е решен. Едно от предположенията е, че батериите са били използвани в медицината. Древните гърци пишат за болкоуспокояващия ефект на електрическата змиорка, когато бъде допряна до ходилата. Китайците развиват акупунктурата по това време, като често я прилагат в комбинация с електрически заряди. Това би обяснило присъствието на иглообразните предмети, намерени заедно с някои от батериите. Против тази теза е фактът, че максималния заряд, получен от копия на батериите, е 2 волта. Той би бил неефективен при истинска болка, освен това в древността са познавали и различни вещества с подобно действие като канабис, опиум и вино.
Според други учени батериите може да са използвани за обработка на метали.
По времето, от което са датирани батериите, са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици като станиол, с които после се покрива механично повърхността. Другия вариант е да се смеси златото с живак, а след това смеската да се нанесе върху предмета.
Тези техники са ефективни, но са твърде сложни, трудоемки и с по ниско качество, сравнени с прибавянето на малък но плътен слой от метала чрез електролиза.
Трето мнение за употребата на батериите е, че са били използвани в храмовете като номер, за да привличат богомолци, а оттам и пари.
Багдадските батерии добавят още една сериозна въпросителна в представите ни за знанията и технологиите в древността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар