ПИРАМИДИТЕ, КИВОТЪТ И ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО

ЗАГАДКАТА НА ГОЛЯМАТА ПИРАМИДА

Пирамидите, които някога са построени се намират в Египет, обикновено се приемат за погребалното място на владетелите по онова време в Египет - фараоните. Те са квадратни в основата си, с триъгълни стени. Трите пирамиди на Гиза са най-големите и най-хубавите по рода си. Великата пирамида на наричана пирамидата на Кхуфу или Хеопс в Гиза, се смята че е построена около 2650 преди новата ера е най-голямата и е едно от седемте чудеса на света. Тя представлява солидна маса от варовикови каменни блокчета и покрива 5,3 хектара. Когато е била построена е била висока 147 метра и казват е строена 20 години.
В Голямата пирамида, не са открити никакви следи от погребения. Липсва мумия, както и така характерните за погребалните фараонски камери надписи, украси или рисунки. Вътрешното й разположение е много сложно, със заплетена система от проходи, спускащи и издигащи се все под наклон от 26 градуса и три главни камери. Едната от тях е разположена под земната повърхност. Другите две са наречени Камерата на царицата и Камерата на фараона. Последната е намерена съвсем празна - без мумия, съкровища, надписи или рисунки. В центъра й е разположен голям каменен саркофаг - също празен.
Разглеждайки камерата в която е поставен саркофага много автори отбелязват необичайната акустика на помещението. Сложната конструкция на помещението, безмислените от конструктивна гледна решения карат много специалисти да се замислят. Дейвид Чайлдрес, в книгата Технология на боговете обяснява нещата така:
Още 1581 година французинът Жан Палмер съобщава, че гранитният саркофаг при удар звучи „подобно на камбана”. И той не е първи...
За последните години акустиката на камерата е изследвана от много ентусиасти – музиканти, инженери и други. При експериментите се установило, че времето на затихване на сигнала е необичайно голямо. А особено силна разонация се получава при сигнали с ниски честоти.
Когато американският инженер Том Данли пробвал със система усилватели честота на звука 30 херца, резонансът бил толкова силен, че няколко души от групата панически напуснали помешението.
Английския инженер акустик Джон Райд забелязал, че съотношението на страните на камерата е 2:1, а това е идеално за създаване на мощни нискочестотни резонанси.
Още един уникален елемент – подобната на кула архитектурна структура, намираща се под покрива на камерата. Тази система се състои от четири плоски гранитни плочи, формирани от 34 хоризонтални греди, а над тях двускатен варовиков покрив състоящ се от 24 отделни греди. Общото тегло на гранита – 1200 тона и това като допълнение на 300-тонния видим покрив от 9 греди. Защо строителите са изполвали толкова много гранит?
Както традиционно се предполага от египтолозите, тези „дублиращи” покриви са построени за „облекчаване” на покрива. Смешно за всеки нормален строител. Та гранитните блокове са оставени „плаващи” Те нищо не носят, може да се каже, че са поставени в специални „легла”. При внимателен оглед на гранитните греди се забелязва още една особеност – трите им страни са с гледка повърхност, а горната е по груба, като че някой луд каменоделец си е учил да дяла. Акустиката посказва обаче че това има смисъл! Така всяка греда е настройвана да резонира на определена честота. Както китарист си настройва китарата древните каменоделци са настроили инструмента.
Подът на камерата също се подчинява на основният замисъл. Вместо да се направи на обикновена плоска основа, той се базира на един възлов блок и е подобна като структура на яйца в картонена опаковка, поставени така че съставните 21 плочи да могат самостоятелно да вибрират.
Цялата структура е подчинена на законите на акустиката и писателят Кристофър Дан е предположил, че тя е функционирала като музикален инструмент – акустичен рог, използващ колебанията на земята.Тези нискочестотни вибрации преминавали през основата на пирамидата и резонирали с гранитната конструкция на камерата.
Голямата пирамида, наричана обикновено Хеопсова се оказва георезонансен усилвател. Остава да помислим за какво и как се е оползотворявала натрупваната енергия. И като се обърнем към старите писания получаваме удивителен отговор.

КИВОТЪТ - БИБЛЕЙСКИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ АПАРАТ

Една от най- старите конструкции , за която може да се предполага , че има качества на електрическо устройство , е Свещенния кивот / ковчега на завета /. Без да се поддаваме на твърде смелата риторика на Ерих фон Деникен , следва да отбележим няколко основни факта , документирани в библейския текст : абсолютното табу , наложено за непосветените , последвалата от нарушението му внезапна смърт , връзката на кивота с атмосферните явления при странстването в пустинята . Съгласно описанието във Втора книга на Моисей , глава 25 /10-22/, кивотът представлява сандък с дължина две и половина лакътя , и ширина и височина един и половина лакътя , или 1,25 х 0,75 х 0,75 , тъй като 1 лакът е равен на 45-49 см , т. е. около 0,5 м. Изработен е от акациево дърво / отличен изолатор в пустинни условия /: отвътре и отвън е обкован със злато и украсен с два херувима . Носи се с помощта на дървени прътове , които се поставят в халки , нарочно монтирани върху капака . Точната инструкция на Йехова за постройка на кивота се приближава до терминологията на съвременна научна статия в раздела , описващ експериментална апаратура . Електростатичните свойства / кондензатор с внушителен капацитет и пр. / са предмет на многобройни проучвания , но с това едва ли се изчерпват загадките около кивота .Библейският текст свидетелства за внезапна смърт , настъпила при допир с кивота . От Втора книга Царства , гл. 6 /6-8 / научаваме , че при транспортирането на кивота , разпоредено от цар Давид , един от водачите на колесницата , на име Оза , подпира кивота , за да го предпази от падане . В същия миг Оза пада поразен и умира на място .Обяснението,че Йехова се е разгневил на дързоста на Оза , конрастира с очевидно богоугодната постъпка на водача , опитващ да спаси свещената реликва . Описаното произшествие напомня повече на силен токов удар . Аналогично е и възприетото име на мястото Перец- Асса , или Озов удар. Допирайки вероятно металната обшивка , стъпилия на земята водач е затворил веригата , по която е преминал големия електрически заряд на кивота-кондензатор .По време на дългогодишното странстване , в пустинята над дома на Бога / скинията / се виждал облак , а нощем – небесен огън , който се премествал с движението на свещените реликви . Изглежда ,между кивота и облака е имало някаква връзка , може би също от електрическо естество .И интересното съответствие се отбелязва от доста автори. Големината на така описания кивот достатъчно точно съответства на размерите на саркофага от хеопсовата пирамида.

Електричество в древен Египет - това обяснява и рисунките електрически лампи и изолатори за високо напрежение в храма на Хатор в Дендера, и изрисуваните подземни коридори и зали без следи от пушек по таваните, и като цяло учудващата наука и култура на древен Египет.

Електричеството без което не можем

Почти всички са чували за Египетските пирамиди, не малко хора знаят за висящите градини на Семирамида, за Родоския колос, за мавзолеят в Халикарнас... Има и други чудеса - странни артефакти останали от древността. За много от тях има спорни обяснения, а някои са останали и необяснени.
За един специалист по строителство построяването на Голямата пирамида си остава загадка. Наивните обяснения за насипи, по които са се изкачвали блоковете от които е построена пирамидата при един малко по задълбочен анализ показват, че времето, необходимо за направата на пирамидата и поддържането на насипите, е доста по-дълго от посоченото в литературата, а необходимият брой работници няма как да бъде изхранен с ресурса на древен Египет. По подобен начин стои и другата теория – за кросаи и бромиди. Изграждането на „люлка” около каменния блок изглежда просто, но като се сметне теглото на блока, се оказва, че материалът за изграждането и трябва да е стомана – дървото няма необходимата якост.
Официалната наука упорито поддържа тезата за медните инструменти с които са дялани гранитните блокове. Позиция, смешна за всеки запознат с качествата на метала – мек и пластичен. Как и за колко време с медните инструменти се изработват прецизните барелефи и статуи?
Възприемаме учудващите познания на древните по астрономия, по математика, но упорито се твърди, че това е всичко.
Много от достигналите до нас информации лесно се оспорват заради отдалечеността във вековете, но има и такива, които просто ни се набиват в очите.




Електрическо осветление на пирамидите

Релефи от храма на Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките показват възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледаме внимателно фигурите на този релеф, може да се види, че точно както днес, по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4 300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.
Приликата на фигурите от тези релефи от храма на Хатхор в Дендера със съвременните осветителни крушки изумява.
Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление. Удивителната му прилика с изолатор за високо напрежение поразява.
Друго доказателство за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са се използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябва да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала са неприложими. Според официалната позиция в онова време са правили огледалата от сребро. А сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина попаднала върху него. По заплетените коридори след третото огледало вече ще е достатъчно тъмно за да се спъваме, какво остава да се рисува и да се изработват прецизни барелефи върху монолитната скала.

Багдадските батерии




Интересна находка са намерили през 1938 година, при изследването на руините на 2000-годишно селищо до Багдад. Работници откриват странна малка ваза. 15-сантиметровият съд от светло-жълта глина е датиран около началото на новата ера. Той съдържа цилиндрично парче мед, дълго 12,5 сантиметра и с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав с отношение 60 към 40, подобна на съвременните... Дъното на цилиндъра е запушено с нагънат навътре меден диск и е застопорен с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта имало следи от действието на киселина.
Германският археолог Вилхелм Кьонинг изследва обекта и стига до изненадващото заключение, че глиненият съд не е нищо друго, освен древна електрическа батерия. Древната батерия Багдатския музей, както и други, открити в Ирак, са датирани от окупацията на Партите между 248 и 226 година пр. н .е. Д-р Кьонинг намира медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от Шумерски градове в Южен Ирак като повечето са датирани от 2500 година преди н. е. При почукване, от повърхността на вазите се отделя синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации.
Тези експерименти доказват, че батериите са били използвани поне две хиляди години преди новото им откриване през 1799 година ( от Алесандро Волта ).
Въпросът за какво са били използвани, все още не е решен. Едно от предположенията е, че батериите са били използвани в медицината. Древните гърци пишат за болкоуспокояващия ефект на електрическата змиорка, когато бъде допряна до ходилата. Китайците развиват акупунктурата по това време, като често я прилагат в комбинация с електрически заряди. Това би обяснило присъствието на иглообразните предмети, намерени заедно с някои от батериите. Против тази теза е фактът, че максималния заряд, получен от копия на батериите, е 2 волта. Той би бил неефективен при истинска болка, освен това в древността са познавали и различни вещества с подобно действие като канабис, опиум и вино.
Според други учени батериите може да са използвани за обработка на метали.
По времето, от което са датирани батериите, са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е обработка с чук на ценния метал, като целта е да се получат тънки ивици като станиол, с които после се покрива механично повърхността. Другия вариант е да се смеси златото с живак, а след това смеската да се нанесе върху предмета.
Тези техники са ефективни, но са твърде сложни, трудоемки и с по ниско качество, сравнени с прибавянето на малък но плътен слой от метала чрез електролиза.
Трето мнение за употребата на батериите е, че са били използвани в храмовете като номер, за да привличат богомолци, а оттам и пари.
Багдадските батерии добавят още една сериозна въпросителна в представите ни за знанията и технологиите в древността.